ДО
ПРЕЗИДЕНТА
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н РУМЕН РАДЕВ
ДО МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
Г-Н ГЪЛЪБ ДОНЕВ
ДО
ПРЕДСЕДАТЕЛЯ
НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ
Г-Н РОСЕН КОСТУРКОВ
ДО
ЧЛЕНОВЕТЕ НА
КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ В 48-МОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ
ОТНОСНО: СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН за развитие на земеделието и селските райони на Р БЪЛГАРИЯ по ОСП (2023 - 2027)
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР-ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ В 48-МОТО НС,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ В 48-МОТО НС,
Европейската комисия (ЕК) одобри Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони в България за периода 2023-2027 г. съвсем скоро.
Предвид това, че на неправителствените организации представители на производителите на плодове и зеленчуци не им се даде възможност да изразят нито становищата, нито и съображенията си по така предложения последен вариант на плана настояваме България да ползва правото си за първо годишно изменение на Стратегически план още през месец януари 2023.
За да се избегне несправедливото разпределение на бюджетите, което е заложено в одобрения Стратегически план за развитие на земеделието на България в периода 2023-2027 и да се спаси отрасъла по производство на плодове и зеленчуци. Този сектор след 2007 г. в резултат на лобизъм и липса на професионално управление на земеделието се води към упадък. Не приемаме твърденията на МЗм, че първата година трябва да се „учим“, за да видим къде са грешките и тогава след 1-2 години да ги коригираме. За нас грешките са видими още преди внасянето на плана за одобрение в ЕК, така както беше видима и грешката с решението за СЕПП (Система за единно плащане на площ еднако за всички култури), която доведе до монокултурното производство в България и обезлюди селските райони.
Настояваме изменението на Стратегическия план да се внесе незабавно, защото не се проведе обществено обсъждане съгласно Регламент (ЕС) 2021/2115 на Европейския парламент и на Съвета от 2 декември 2021 г. Не ни беше дадена възможност да изразим нашето становище, и в предоставеният и вече приет от ЕК Стратегически план са допуснати множество грешки, несправедливо и небалансирано подпомагане спрямо секторите и родните производители. С исканото изменение сме убедени, че ще се запазят повече земеделски стопанства произвеждащи плодове и зеленчуци, което е стъпка към решаване на обезлюдяването и демографския проблем в селата.
Съгласно одобреният Стратегически план на Република България, при интервенциите в директните плащания са налице три ставки - минимална, планирана и максимална. Настояваме да се премахне заложената планирана максимална ставка, която в голяма част от мерките е изключително ниска и не кореспондира с ангажиментите, които ще поемат нашите производители и завишените разходи за производството. Най-правилно е да се излъчат представители от браншовите ни организации заедно с експерти от МЗм и да конкретизират измененията. Само ще маркираме някои конкретни предложения:
5.1 Интервенции под формата на преки плащания
Eco-scheme(31) - Схеми за климата, околната среда и хуманното отношение към животните I.В.2 -Еко схема за поддържане и подобряване на биологичното разнообразие и екологичната инфраструктура.
Интервенцията допринася за борба с ерозията на почвата и предотвратява деградацията на почвите. Разпределението на бюджета от 171 925 589,85 евро по НТП са : 10 мил. евро за пасища , 8 мил. евро за трайни насаждения и 154 мил. евро за полско земеделие по 2 направления. Ставките са животновъдство са - 290,00 евро/ха пасища: 901.17 евро/ха трайни насаждения, и по двете направления зърнопроизводство 983,19 евро/ха. Настояваме за справедливо разпределение на средствата на база разходите за производство по НТП. Видно от одобрените ставки е че подпомагането на декар зърнено-житни е по-високо, предвид загубите, които ще претърпят производителите на трайни насаждения поемайки този ангажимент.
I.В.3 - Еко схема за запазване и възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване. Бюджетът от 108 мил евро по подадената месец февруари първа нотификация на Стратегическия план и обсъждан с бранша, е нараснал на 143 377 883 мил евро и увеличението е точно 35 148 658,96 евро по тази схема се подпомага само зърнопроизводството. Настояваме тези средства в размер на 35 148 658,96 евро да бъдат прехвърлени по еко схемите за трайни насаждения.
I.В.4 - Еко схема за намаляване използването на пестициди.
Изискванията в интервенцията осигуряват намаляване на количествата на използвани продукти за растителна защита (ПРЗ) при отглеждане на растениевъдната продукция. Стимулира се използването на наукосъобразни и щадящи технологии за намаляване на количеството на използване на ПРЗ.
Видовете допустими площи са тези при, които са изпълнени следните екологично насочени земеделски практики свързани с намаляване на количествата на използвани препарати за растителна защита на ниво стопанство: 1.Прилагане на продукти за растителна защита – инсектициди, хербициди и фунгициди не попадащи в първа професионална категория на употреба. 2.Не прилагане на продукти за растителна защита, които са тотални хербициди включително такива съдържащи глифозат. 3.Прилагане на феромонови уловки с различна гъстота на ха/дка при отглеждане на полски/зърнено житни, маслодайни, технически др. култури и при зеленчуци и плодове
За да се получи подпомагане по интервенцията следва да се изпълни задължително т. 2 и поне още една от т.1 и т. 3. Интервенции се доказва чрез проверка дневниците за растителна защита и чрез разходо-оправдателни документи за закупените продукти за Растителна Защита и феромонови уловки на съответните площи
Бюджетът по мярката е 173 757 912,85 евро, като максималните суми които могат да получат производителите на зърнено-житни и трайни насаждения е както следва: Пестициди ограничение_обработваеми земи - Максимална сума за планираната единична сума 87,63 евро/ха:
Пестициди ограничения_трайни насаждения - Максимална сума за планираната единична сума 125,01.
В производството на зърнено-житни култури не се използват масово глифозати ,но в трайните насаждения не употребата му води до многократно окопаване, за да се поддържат насажденията в добро земеделско състояние. Не употребата на ПРЗ от първа професионална група ще увеличи многократно третиранията с щадящи природата ПРЗ и завишаване биологичните методи за контрол на инсектите с феромони и други познати метод.
Настояваме за пренотификация на бюджета по схемата за трайни насаждения съобразно обективните разходи за производство.
I.В.5 - Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения
Изпратената за нотификация схема сега е с бюджет от 37 419 000,00 разделен в 2 направления - Екологични трайни насаждения междуредия с планирана единична ставка 114.53 евро/ха и бюджет 34 мил евро и - Екологични трайни насаждения ивици по краищата с планирана единична ставка 61.2 евро /ха и бюджет 3 мил евро. През месец февруари 2022г. ни беше представен бюджет по 2 схеми Еко схема за екологично поддържане на трайните насаждения с бюджет 37 419 000 евро и еко схема Буферни екологични ивици с бюджет 11 747 000 евро. Общо производителите на плодове можеха да ползват ресурс от 49 166 000 евро. Въпреки твърденията на министър Гечев, че не е пипал нищо по бюджетите чрез ставката за производителите на трайни насаждения е бюджета е намален с около 2 мил. евро. Логични и без отговор остават въпросите:
Защо бюджетът е намален? Защо ставката, която е предложена е по - ниска с 37% от тази с която трайните насаждения и лозята, бяха подпомагани до сега по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление - Контрол на почвената ерозия. В изпратената за нотификация схема се забранява ползването на глифозати, което ще доведе до няколко кратно окопаване и задължително затревяване с азот фиксиращи тревни смески. Нашите производители ще са на загуба, ако се обвържат за изпълнението на тази еко схема.
Настояваме средства от увеличения бюджет от 35 148 658,96 евро по Еко схема за запазване възстановяване на почвения потенциал – насърчаване на зелено торене и органично наторяване да бъдат прехвърлени по еко схемите за трайни насаждения.
Предлагаме 17 мил. евро от бюджета за разнообразяване на отглежданите култури да се прехвърлят към еко схемата за трайни насаждения.
I.В.8 -Еко схема за разнообразяване на отглежданите култури
Еко схемата надгражда изискванията на ДЗЕС 7 по отношение на създаване на условия за увеличаване броя на отглежданите култури в стопанството и минимизиране на риска от монокултурност в земеделието. Разнообразяването на културите има принос към запазване плодородието на почвите без прекалена употреба на изкуствени торове, тъй като различните видове култури имат специфични потребности от допълнителни хранителни вещества, което осигурява балансираност в рамките на земеделската площ. Диверсифицирането на производството е и начин за осигуряване на допълнителна устойчивост на стопанството към последиците от климатичните промени и е предпоставка за адаптиране към измененията.
Изискването се изпълнява със земеделски култури на обработваеми земи и/или медицински и ароматни култури. Настояваме трайните насаждения да бъдат включени в земеделските култури изпълняващи условията за диверсифициране на производството. Включвайки трайните насаждения и зеленчуците ще се даде стимул на стопаните да инвестират в производството на плодове, зеленчуци и ягодоплодни.
Схемата е изцяло за сектор растениевъдство като в сеитбооборота освен зърнено-житни култури, допустими са и лавандула, рози и етерично маслени. Тъй като последните също са многогодишни - питаме МЗм, защо трайните насаждения не са включени в сеитбооборота? Настояваме включването на трайните насаждения като допустими култури по схемата за разнообразяване на отглежданите култури в стопанството. Настояваме, завишената сума от 17. мил евро да бъде прехвърлена за еко схемите за поддържане трайните насаждения .
CIS(32) - Обвързано с производството подпомагане на доходите
I.Б.11 - Обвързано с производството подпомагане на доходите – плодове
В рамките на тази интервенция се предвижда подпомагане на доходите на стопанства, осъществяващи дейността си в производство на плодове от следните видове култури: ягоди, малини, ябълки, круши, кайсии и зарзали, череши, вишни, праскови и нектарини, сливи и десертно грозде. Подпомагането по тази интервенция се предоставя под формата на годишно плащане на хектар земеделска земя, от която е добит и реализиран на пазара добив от допустимите за подпомагане култури, определен съобразно спецификите за всяка конкретна култура.
Не сме съгласни с твърдението в Стратегическия план, че за културите сливи и десертно грозде са необходими по-малко разходи за отглеждането им в сравнение с останалите култури. Не сме съгласни от предложеното съотношението на подпомагане за сливи и десертно грозде спрямо останалите култури да е 1:2. Сливата и десертното грозде са с много ниски продажни цени и това съпоставимо с разходите им за производство ги прави не рентабилни за отглеждане.
За 2021г по схемата за обвързано подпомагане производителите на сливи и десертно грозде са получили 474,72 евро на хектар до 30 ха, плащане на декар за площи, а за площи над 30 ха 316.48 евро на хектар. По новият СП заложено за всички площи от сливи и десертно грозде ставка от, 455.72 евро на хектар. По - ниска от сегашната при всички увеличения на разходите за производство през последните 2 години. По схемата за Обвързано с производството подпомагане на доходите – плодови насаждения до встъпването им в плододаване заложената ставка е 434.60 евро на хектар
От одобрения стратегически план е видно, че за периода 2018-2021г. при производството на тези култури имаме спад както в броя на производителите така и в площите заети със сливи и десертно грозде. Настояваме производителите на сливи и десертно грозде да се подпомагат с еднаква ставка с всички останали плодове. Следва от разчетите да се извадят джанките, като недопустими за подпомагане, като се прилага по-ефективен контрол.
Буди недоумение високата ставка за картофи, където преобладаващо производствените процеси са механизирани и автоматизирани в сравнение например със ставките за сливи, десертно грозде, моркови и др., които се значително по-ниски.
НАСТОЯВАНЕ ЗА УВЕЛИЧЕНИЕ НА БЮДЖЕТА ПО СХЕМИТЕ ЗА ОБВЪРЗАНА ПОДКРЕПА ЗА ПЛОДОВЕ!
I.Б.16 - Обвързано с производството подпомагане на доходите за зеленчуци (лук и чесън) и картофи за нишесте
В рамките на тази интервенция се предвижда подпомагане на доходите на стопанства, осъществяващи дейността си в производство на зеленчуци полско производство от културите BG 608 BG картофи (за производство на нишесте), лук и чесън. Очакваме тази подкрепа да спомогне за увеличаване на тяхната конкурентоспособност, икономическата им жизнеспособност, повишаване на нивото на специализацията им и подобряване на тяхната пазарна ориентация. Чрез този вид целенасочена подкрепа ще се създадат благоприятни условия за развитие на дейността на стопанствата, увеличавайки техния икономически потенциал и подобрявайки ликвидността им. Интервенцията е обвързана с вида на производството, насочена е към всички земеделски стопани, които произвеждат от допустимите за подпомагане култури полско производство. Културите, допустими за подпомагане по тази интервенция са определени на база обективни и недискриминационни критерии. Подпомагането по тази интервенция се предоставя под формата на годишно плащане на хектар земеделска земя, от която е добит и реализиран на пазара добив от допустимите за подпомагане култури, определен съобразно спецификите за всяка конкретна култура.
Земеделски стопани, които имат право на подпомагане по интервенцията за основно подпомагане на доходите за устойчивост и които отговарят на дефиницията „за активен земеделски стопанин“. Земеделски стопани, които стопанисват и заявяват за подпомагане минимум 0,5 ха допустими за подпомагане площи с култури – полско производство (заедно или поотделно), от следните видове : картофи (за производство на нишесте), лук и чесън. Тъй като за достигане на минималния праг от 0,5 ха е възможно комбинирането при заявяване с останалите интервенции за обвързано подпомагане на
доходите за зеленчуци полско производство, както и интервенцията за обвързано подпомагане на доходите за оранжерийно производство, то по конкретната интервенция се заявяват само площи, заети с културите картофи (за производство на нишесте), лук и чесън. Бенефициентите по интервенцията, заявили културите лук и чесън, предоставят документи за закупени сертифицирани и/или стандартни семена съобразно размера на площите, с които кандидатстват за подпомагане, и разходната норма за единица площ. Бенефициентите, които са заявили за подпомагане културата картофи (за производство на нишесте), следва да са регистрирани, съгласно реда на чл.22 от Закона за защита на растенията. Бенефициентите по интервенцията получават подпомагане, когато през съответната година са добили и реализирали на пазара добив от допустимите за подпомагане култури, определен съобразно спецификите за всяка конкретна култура. Кандидатите с площи със сертифицирано биологично производство и площите в преход към биологично земеделие удостоверяват минимални добиви от заявените площи за съответната култура в размер на 50% от минималния добив, определен за културата. Полученият и реализиран на пазара добив се удостоверява с документи за реализация на продукцията. Продукцията от картофи следва да е реализирана като картофи за производство на нишесте, а земеделските стопани следва да докажат това, като предоставят договори за преработка на продукцията им, сключени с преработвателни предприятия. Изискуемият добив по култури е както следва: Картофи (за нишесте) - 19 900 кг/ха; Лук - 12 450 кг/ха; Чесън - 3 510 кг/ха. При производството следва да са спазени съответните минимални агротехнически мероприятия.
По предложената схема прави впечатление следното :
Налице е изключително голяма дискриминация между допустимостта по схемата относно производителите на картофи за нишесте и производителите на лук и чесън. За производителите на картофи за нишесте ИЗОБЩО НЕ СЕ ИЗИСКВА СЕРТИФИКАТ за закупени сертифицирани и/или стандартни семена съобразно размера на площите.
За нас е абсолютно задължително представянето на такъв сертификат, за да се констатира и сорта и качеството на семената на засетите картофи. В Р. България – абсолютно НИКОЙ не произвожда, нито преработва картофи за нишесте. Евентуални бъдещи намерения някой да произвежда или да преработва картофи за нишесте са „кьорфишек“. По така зададената схема се създава възможност, пак да се произвеждат картофи за консумация, които да се представят като уж картофи за нишесте, за да се получава огромна субсидия.
Задължително следва да се подпомагат евентуално само точно определени сортове картофи, които са подходящи за нишесте, а засетите площи да са придружени със сертификат за закупения сорт картофи.
I.Б.18 -Обвързано с производството подпомагане на доходите за плодове и зеленчуци в планинските райони
Интервенцията се прилага в планински райони, обхватът им е определен в Приложение 1 на Наредба за определяне на критериите за необлагодетелстваните райони и териториалния им обхват. Всички култури, включени в интервенцията, с изключение на фасула, традиционна за планинските райони култура, са обект на подкрепа и в текущия програмен период и са в обхвата на подпомагане по схемите за зеленчуци полско производство и за плодове Помощта по схемата е предназначена за стопанства с размер до 1,5 ха земеделски площи
Смятаме, че планираните за подпомагане бюджети не са заложени реално. Площите заложени в плана са 1900 ха което при стопанства с 1.5 ха прави 1267 броя стопанства. На каква база са взети тези данни. При бюджет от 11 538 510,00 евро който е заложен и максимална ставка от 1 457,49 евро на хектар /приблизително два пъти по-висока от тази за домати полско производство /ресурсът няма да се усвои, ако не се втурнат хиляди производители да засаждат домати и краставици в планината, където най-вероятно няма да може да узреят. Предлагаме 4 мил от бюджета на тази мярка да бъде прехвърлен по - Обвързано с производството подпомагане на доходите – плодове за компенсиране намалената ставка от включването на сливата и десертното грозде в основната група.
Втори стълб
5.3 Интервенции за развитие на селските райони ENVCLIM(70) - Задължения в областта на околната среда и климата и други задължения в областта на управлението
II.А.10. - Подпомагане отглеждането на сортове, устойчиви към климатични условия чрез практики за интегрирано производство
Чрез интервенцията ще се подпомагат отглеждането на сортове, развити с цел устойчивост при специфични климатични условия (от видовете зърнено-житни култури и слънчоглед) чрез утвърдените практики за интегрирано управление на вредителите. За зърното само да не се използват тотални хербициди. Ангажимент 5 години, Таван 300 ха но може да се променя всяка година
Бюджет 70 540 660,00 евро Планирана единична сума в евро на хектар 170,26
II.А.11 - Насърчаване намалението на употребата на продуктите за растителна защита и торове през контрол в краен продукт
Основната цел на мярката е да ограничи използването на продукти за растителна защита (ПРЗ) и на изкуствени торове, както и насърчаване прилагане на техники за биологичен контрол и алтернативи, които са с по-нисък риск, като нехимични пестициди и пестициди, които са специфични за вредителите, които са с нисък риск за хората и околната среда. Земеделският стопанин е длъжен да спазва поредица от ангажименти
1. Разработен 5-годишен план за управление на използваните площи, изготвена въз основа на резултати от агрохимически анализ на почвата, извършен в акредитирана лаборатория; Почвените проби се вземат съобразно стандарт на определен брой декари 1 проба
2. Забрана за използване на тотални хербициди като приоритетно се прилагат подходящи механични техники за премахване на плевелите.
3.Предлага продукцията (от пресни плодове, зеленчуци и десертни лозя), както следва:
1. Произведената продукция се реализира на местен пазар стоково тържище или пазар на производители, по реда и условията на Закона за стоковите борси и тържища.
Защо няма стимул и подпомагане , когато продукцията се продава на преработвателните предприятия, търговските вериги, експорта при положение, че Подпомагането ще се извършва на хектар площ от подпомаганите култури, при продукция от минимум 90 % от стандартните, средни добиви от дадената култура?
2. Продажбата се извършва след извършване на анализ за остатъци от пестициди и нитрати в плодове и зеленчуци,. Пробите за ПРЗ следва да потвърждават намаление с поне 10 % от законово установените лимити в продукцията, която се сертифицира в съответствие с изискванията, определени в националното законодателство. Колкото овощни вида имаш толкова проби –разходите за анализи ще се покрият ли как и откъде ???
3. Земеделския стопанин води документация и отчетност по образци, утвърдени в националното законодателство, която позволява да се проследят: -продавачът, произходът, видът и количеството на закупените продукти за растителна защита, биоагенти, торове и други материали, използвани при производството; -купувачът, видът, сорта, количеството и направлението на продадените растения и растителни продукти, удостоверени с копия на платежни документи;
4. Документацията се съхранява в периода на ангажимента.
5.Информация за резултатите от пробите се предоставя и на Разплащателна агенция, като може да бъде изискана и по служебен път от структурата, където е реализирана продукцията. Финансова помощ не се отпуска за площите с култури, в които е установено наличие на пестицидни и нитратни остатъци над допустимото.
Подпомагането ще се извършва на хектар площ от подпомаганите култури, при продукция от минимум 90 % от стандартните, средни добиви от дадената култура
Бюджет в размер на 100 мил евро ставка 250,02 евро/ха.
При подпомагане от 250 евро/ха или 48 лв на декар, се изискват- почвени проби, анализ на плодове 90% продукция продадена през стоковите борси, което при среден добив от 1 тон от декар продукция се равнява на 5 ст. на килограм. Коя стокова борса ще и го занесеш до там и ще ти го продаде в рамките на тези 5 стотинки? Без стойността и разкарването за почвени проби агроном за плана и анализ на плода. Схемата е изключително не до финансирана и излишно натоварена с ангажименти. Необходимо ли е компенсаторна мярка за екологичен ангажимент да се обвързва с реализираната продукция и как ще се отчита и контролира тази продажба? Кого обслужва това условие?
Искаме да отпадне ангажимента за задължителна продажба през лицензираните стокови борси и тържища и контрола от продажбата на 90% от продукцията. Предлагаме удвояване на бюджета и ставката, за да се ангажират производителите на плодове и зеленчуци с нейното прилагане.
1. Разработен 5-годишен план за управление на използваните площи от плодове, зеленчуци и десертни лозя, който включва: -план за сеитбооборот;
-схема за балансирано наторяване, изготвена въз основа на резултати от агрохимически анализ на почвата, извършен в акредитирана лаборатория;
-календарен план по месеци за наблюдение на икономически важните вредители по културите.
2. Забрана за използване на тотални хербициди в овощните насаждения и десертните лозя, като приоритетно се прилагат подходящи механични техники за премахване на плевелите.
3.Прилагат селективни средства за защита от вредители и такива щадящи пчелите; Земеделският стопанин или кооперативна структура, в която участва или организация на производители, предлага продукцията (от пресни плодове, зеленчуци и десертни лозя), както следва:
1. Произведената продукция се реализира като пресни плодове, зеленчуци и десертни лозя на местен пазар - стоково тържище или пазар на производители, по реда и условията на Закона за стоковите борси и тържища
2. Произведената продукция следва да бъде реализирана след резултатa от взетите проби, в съответствие с въведените в националното законодателство системи за сертификация.
3. Продажбата се извършва след извършване на анализ за остатъци от пестициди и нитрати в плодове и зеленчуци, като стойностите следва да бъдат под Максималните нива на остатъци (MRLs). Лабораторният анализ за остатъци от пестициди и нитратно съдържание се извършва след добиването на продукцията от стопанството и преди реализацията й в съответствие със системата за сертификация, определена в националното законодателство. Пробите за ПРЗ следва да потвърждават намаление с поне 10 % от законово установените лимити в продукцията, която се сертифицира в съответствие с изискванията, определени в националното законодателство.
4. Земеделския стопанин води документация и отчетност по образци, утвърдени в националното законодателство, която позволява да се проследят: -продавачът, произходът, видът и количеството на закупените продукти за растителна защита, биоагенти, торове и други материали, използвани при производството; -купувачът, видът, сорта, количеството и направлението на продадените растения и растителни продукти, удостоверени с копия на платежни документи;
5. Документацията се съхранява в периода на ангажимента.
6.Информация за резултатите от пробите се предоставя и на Разплащателна агенция, като може да бъде изискана и по служебен път от структурата, където е реализирана продукцията. Финансова помощ не се отпуска за площите с култури, в които е установено наличие на пестицидни и нитратни остатъци над допустимото.
Подпомагането ще се извършва на хектар площ от подпомаганите култури, при продукция от минимум 90 % от стандартните, средни добиви от дадената култура
Бюджет в размер на 100 мил евро ставка 250,02 евро/ха.
II.А.4. - Насърчаване използването на култури и сортове, устойчиви към климатичните условия
Подпомагането е за следните групи адаптирани сортове и култури:
1. Плодове - 723,48 евро/ха
2. Зеленчуци - 991,90 евро/ха
3. Билки - 578,78 евро/ха
4. Десертно лозе - 651,13 евро/ха
Бюджет 39 мил евро Задълженията се поемат за период от 5 години
Не се разрешава дублиране на площите със старите сортове.
Page 12 of 12
Кой е определил сортовете и кой ги контролира?
II.А.5. - Опазване на застрашени от изчезване местни сортове, важни за селското стопанство
Полски култури 408,01 евро/ха
Трайни насаждения 825,73 евро/ха
Зеленчуци 956,12 евро/ха
Етерични и медицински 845,34евро/х
Кой е определил сортовете и кой ги контролира?
УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,
УВАЖАЕМИ Г-Н МИНИСТЪР – ПРЕДСЕДАТЕЛ,
УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ,
Настояваме съгласно РЕГЛАМЕНТ (EС) 2021/2115 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 2 декември 2021 година, България да подаде в началото на м. месец януари годишната пренотификация на Стратегическия план, за да не се допусне стартирането му 2023г. с толкова много грешки и несправедливо разпределение на средствата.
Да се спаси един сектор създаващ най-много работни места, добавена стойност и произвеждащ най-здравословната храна е необходимо държавническо мислене и решения!
С уважение,
Вносители:
Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните, bam.petkov@abv.bg;
Добруджански овощарски съюз, tarpanova@mail.bg;
Национална Био Асоциация, nbioassoc@gmail.com;
Съюз на дунавските овощари, n.kolev@sdobg.com;
Национален съюз на градинарите в България bnhu@abv.bg;
Асоциация български зеленчуци tanya.koshtilakova@naturafit.bg;
Българска асоциация на производителите на оранжерийна продукция office@bapop.org ;
Асоциация на овощарите в България ovoshtari@abv.bg.
Писмо от НПО-тата относно: СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН за развитие
14.12.2022 г.