Становище до Президента ОТНОСНО СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН за развитие на земеделието и селските райони

СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН
24.11.2022 г.

ДО

ПРЕЗИДЕНТА

НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ

Г-Н  РУМЕН РАДЕВ

 

ДО

ПРЕДСЕДАТЕЛЯ

НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ

Г-Н РОСЕН КОСТУРКОВ

 

ДО

ЧЛЕНОВЕТЕ НА

            КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ В 48-МОТО НАРОДНО СЪБРАНИЕ

 

ОТНОСНО: СТРАТЕГИЧЕСКИ ПЛАН за развитие на земеделието и селските райони на в БЪЛГАРИЯ  по  ОСП (2023 - 2027)

 

             УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕДСЕДАТЕЛ НА КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ В 48-МОТО НС,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯ ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ В 48-МОТО НС,

 

Пишем Ви от името на неправителствени организации от сектор „Плодове и зеленчуци“ в България като  настояваме внесеният Стратегически план на Р България да бъде преразгледан.

Принудени сме да се обърнем към Вас, защото настоящото ръководството на Министерство на земеделието в България не се съобразява с нашите становища, предложения и ни изолира напълно от обсъжданията на последния вариант на Стратегическия план за развитие на земеделието и селските райони през новия програмен период 2023-2027г.

Въпреки че ние заявихме писмено несъгласието си с предложения вариант и бюджети за сектор „Плодове и зеленчуци“ в   Стратегически план и поискахме допълнителна среща и обсъждания, без да получим отговор, Стратегическият план е изпратен за съгласуване и одобрение в Брюксел.

Много от разписаните мерки, критерии, изисквания, разпределение на бюджета по първи и втори стълб обслужват лобистки интереси и консултанти и са в пълно противоречие на потребностите на сектор „Плодове и зеленчуци“, което ще доведе до окончателното унищожение на сектора и завишаване на вноса от трети страни. Секторът е перманентно недофинансиран  след 2007 г. и това доведе  до спад в площите и производството за някои от най-важните и консумирани култури повече от 6-8 пъти. При енергийната криза, неколкократното повишение на цените на торове, препарати, инфлация, военно положение в близост, увеличаване на изискванията, е невъзможно да се произвеждат плодове и зеленчуци с така заложените бюджети в плана. Стопаните са принудени да изоставят насажденията си, да се отказват от производството и  да напускат страната. А това поставя под съмнение националната  и продоволствена сигурност на населението в България.

Бюджетът за консултантски услуги е раздут неимоверно като в същото време бюджетите за първичния производствен сектор - „Плодове и зеленчуци“ са значително намалени. Непрофесионално и необективно са заложени десетки рестрикции за получаване на финансова подкрепа от реалните земеделски производители в сектора. Предложенията за включване на финансови инструменти бяха отхвърлени. Като оправдание за това беше дадено обяснение, че планът е разработван от външна фирма, която не ги е предвидила и ще се предвидят след 2 години. Не знаем коя е тази фирма, никой от нашите членове не е имал срещи, интервюта, анкети или разговори с тази фирма.

 Как се разработва Стратегически план от външна фирма без комуникация със браншовите организации или производителите и потенциалните бенефициенти??  На базата на какви анализи и данни фирмата е разписала тези бюджети, ставки и индикатори? Кога са съгласувани с нашите производители? Регистрират се нови НПО-та обслужващи интересите на власт-имащите и се взема под внимание само тяхното становище. В няколко програмни период се разработват по 50-60 мерки от които до края на програмния  период например - 2020г са стартирали едва 20 мерки от 56 и започва ударно отваряне на мерки и „усвояване“ на бюджети за приближени до управляващите бенефициенти. Този подход се прилага отново и в навия Стратегически план с множество заложени интервенции и инвестиционни мерки, които са трудно изпълними с наличния административен капаците на ДФЗ-РА. Например проекти подадени през септември 2021 г. по Мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“,  все още през ноември 2022г. чакат оценка и договори за финансиране. Въпреки че усвояването на средствата  на действащата ПРСР (2014-2020) ,  две години след края й е под 70 %

Само като пример ще  споменем, че в началото на настоящия програмен период през 2016-2017г беше заявено ,че е изчерпан бюджета за Мярка 211 „Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“ и въпреки че имаше желаещи биопроизводители с био сертификати да продължат с нови 5 годишни ангажименти им беше отказано, поради  липса на бюджет. Същите бяха санкционирани и по мярка 4.1 „Инвестиции в земеделски стопанства“, да не получат допълнителен стимул като био производители, въпреки че имат био сертификат, защото нямат нов договор по мярка 211„Плащания на земеделски стопани за природни ограничения в планински райони“. С подобни заложени допълнителни рестрикции и обяснения бяха унищожени, а други  прекратиха дейността си като реални био производители повече от  1000 стопанства. Но на последното 19 заседание на Комитет по наблюдение на ПРСР (2014-2020)  беше взето решение близо 49 мил. евро от мярка 11„Биологично земеделие“ да се прехвърлят към други мерки. Откъде дойдоха тези пари, защо неоснователно бяха унищожени стотици био производители и защо те не бъдат компенсирани  след като сега става ясно, че има бюджет?? Защо се унищожават стопански субекти с лека ръка?

 За изясняване на този казус би било добре да се насрочи одит и проверка!

В новия Стратегически план се отделят 25 % за еко схеми. А ако се запази този подход на унищожение на био производителите и отново пренасочваме  бюджета към общинските мерки?? Как ще се постигнат планираните резултати и индикатори за еко схемите и био производството? Ще се промени ли стилът на работа в МЗм и ДФЗ?

УВАЖАЕМИ Г-Н ПРЕЗИДЕНТ,

УВАЖАЕМИ ЧЛЕНОВЕ НА КОМИСИЯТА ПО ЗЕМЕДЕЛИЕ,

 

Настояваме от името на нашите членове  Стратегическия план на България да бъде върнат за преразглеждане и провеждане на обществено  обсъждане, за да може производителите да изразят своето становище, да се избегнат грешките, да се спаси един сектор създаващ най-много работни места и  да се спази РЕГЛАМЕНТ (EС) 2021/2115 НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 2 декември 2021 година.

Тук най-рестриктивни и дискриминационни мерки се предприемаи имеенно срещу най-уязвимите сектори на земеделието, „Плодове и земенчуци“ и „Биопроизводство“. Тук положението е пълна трагения, търсени и качествени, българските плодове и зеленчуци се потъпкват и унищожават!

 

Вносители:

Българска асоциация на малинопроизводителите и ягодоплодните

Добруджански овощарски съюз

Национална Био Асоциация

Съюз на дунавските овощари

Национален съюз на градинарите в България

Асоциация български зеленуци